отново за теди

И така,

ти си тръгваш

със сутрешния влак...



Е, аз можех да кажа,

че всичко е наред...

И можех да се престоря

и да кажа "Сбогом!"...



Взех билета ти,

взех куфара ти,

получих една усмивка за сбогуване...



И аз можех да кажа, че явно така е писано да стане...

И аз можех да се престоря и ти нямаше да разбереш,

че аз ще излъжа...



Защото не мога спра да те обичам,

не, не мога да спра да те обичам,

не, няма да спра да те обичам...

Защо ми е да правя това?



Взехме такси

до гарата,

не казахме нито дума...

И те гледах как премина по линията,

може би за последен път, не знам...



Чувствам се смирен,

чувам трополенето на железопътната линия...

И когато чуя звука на свирката,

аз ще си тръгна и ти няма да знаеш,

че ще плача...



Постави ме на изпитание,

винаги ще съм до теб...

Защо, защо, защо?

Никога не съм искал да казвам "Сбогом"...

Но защо да ме подлагаш на изпитание,

аз винаги ще съм тук, ако промениш,

ако само промениш мнението си...



И така,

ти си тръгваш

със сутрешния влак...



Е, аз можех да кажа, че всичко е наред...

И можех да се престоря и да кажа "Сбогом!"...

Но щях да излъжа...